bg

За Варна


За Варна

 

header.jpg

 

Варна е третият по големина град в България и най-големият на българското Черноморие. Разположението на града по северното крайбрежие на Черно море, както и богатите природни ресурси, го превръщат в един от най-известните курортни центрове в Европа и най-големия в черноморския регион. Едновременно с това той е пресечна точка на пътя между Средния изток и Западна Европа. Градът е основан като търговска колония през 570 г. пр.н.е. под името Одесос ("град край водата").

Днес Варна е основна туристическа дестинация и отправна точка за всички курорти по българското северно черноморско крайбрежие, основен бизнес и университетски център, пристанище и щаб на българския военен и търговски флот.

 

Някои от абележителностите на Варна

 

Археологически музей

 

Arhaeological Museum.jpg

Варненският археологически музей е сред най-големите музеи в страната. В него се съхраняват едни от най-забележителните и ценни паметници на световната култура. Тук се намира и най-старото златно съкровище в света. Неговата възраст датира от преди 4000 г. пр.Хр. Находката е от около 2000 предмета от почти чисто 23,5 каратово злато с общо тегло около над 6 кг. и съдържа златни огърлици, гривни, нагръдни украшения и съдове.

Музеят представя развитието на човешкото общество в района на Варна в продължение на хилядолетия  - праистория, траки, античност, средновековие, османски период. Основно внимание е отделено на развитието на град Одесос - Варна - от неговото създаване през Ранната Античност до Късното Средновековие.

 

Катедрален храм "Св. Успение Богородично"

 

Cathedral.jpg

Разположена в самия център на град Варна катедралата "Св. Успение Богородично" е едно от най-известните постройки в града. Молитвен храм за варненци, и в същото време забележителност в маршрутите на туристите, катедралата се е превърнала в един от символите на Варна. Честта да положи основния камък на бъдещия храм имал княз Александър І Батенберг на 22 август 1880 г. след тържествен молебен. Избраното име, "Успение Пресвятия Богородици", било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза, починала наскоро.

Строителството на храма почнало веднага и продължило шест години. Голяма част от средствата са събрани от доброволни дарения и лотария, разиграна специално за целта.

 

Римски терми

 

Roman Thermae.jpg

В днешна Варна се намират археологическите останки на някогашните обществени бани на древния град Одесос. Малко след 1851 г. в града е била издигната и най-голямата в балканските провинции на Римската империя градска баня. Тя е заемала над 7000 кв. м и била ориентирана спрямо посоките на света. Запазените зидове на места достигат 22 т височина. Термите са били не само място за къпане, но и център на обществения живот. Трите главни къпални помещения са били богато украсени с гранитни колони, с мраморни римо-коринтски капители, с двустранни колонии и колони оформени като чепатата тояга на Херкулес.

 

Аладжа манастир

 

Aladzha Monastery.JPG

Аладжа манастир е най-известният средновековен скален манастир по Българското Черноморие, обитаван от монаси-отшелници през XIII – XIV век. Помещенията на манастира са издълбани на две равнища във висока почти 40 метра варовикова скала. На първото равнище са разположени манастирската църква, монашеските килии, трапезарията и кухнята, малка гробищна църква, криптата (костница) и стопанските помещения. Второто равнище представлява естествена скална ниша, в източния край на която е изграден манастирския параклис.

 

Морската градина

 

Sea Garden.jpg

Морската градина е един от символите на град Варна. Разположила е своите красиво поддържани и прохладни алеи по цялата крайбрежна алея в града. На територията й се намират множеството културни паметници и музеи. Внушителният централен вход на Морската градина оформен с колони е построен през 1939 г. Морската градина се свързва с името на паркостроителя Антон Новак, специализирал в дворците Шьонбурн и Белведере във Виена, който е поканен през 1894 г. да облагороди и модернизира облика на парка. В Морската градина били пренесени и засадени ценни видове от Варненско, от Лонгоза и Странджа, от Средиземноморието и Цариград. Скоро градината си спечелила славата на най-красивия парк на Балканите.

1908 г. е решено да се изгради Алея на Възраждането с паметници на Христо Ботев, Васил Левски, Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Георги Бенковски, Панайот Волов, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Антим 1, Петър Берон, Константин Фотинов, Васил Априлов, Петко Славейков, братя Миладинови, Гаврил Кръстевич и Тодор Икономов.

 

Варненски халколитен некропол

 

Varna Chalcolithic Necropolis.jpg


Варненският халколитен некропол е открит случайно през 1972 г. На разкопките от 3000 кв.м. площ са открити общо 294 гроба с голям брой златни предмети в тях.

Според изследване на японски учени през 1974 г. чрез радиовъглероден метод повечето предмети от некропола са датирани в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е. Най-старата находка от всички е от същия народ, обитавал мястото, но от по-ранен период - златна гривна датирана около 5000 г.пр.н.е. Златните находки са с тегло 6,5 кг в общо 3000 предмета. Това количество многократно надхвърля всичкото злато, което е намерено от периода на каменно-медната епоха в целия свят. Затова и се нарича съкровище. В него концентрацията на злато е най-голяма.

Днес основната част от находките от некропола се намират в Археологическия музей на Варна, а малка част и в Националния исторически музей в София.